Градина.net

Когато отглеждаме лози в нашето лозе или дори ако ги използваме при озеленяване на двора и градини е необходимо да познаваме техните особености и методи за правилна поддръжка. При лозата се срещат много и различни пъпки и те са летни пъпки, зимни очи, ъглови пъпки, черно око и спящи пъпки. Летните  пъпки се образуват през пролетта или лятото, като се образуват на леторастите в пазвите на листата.

От тях се дава началото на колтуците и на страничните леторасти на лозата. Те прорастват през следващия вегетационен период. Зимните очи се образуват също през вегетационния период на растението.

Те се срещат в основата на колтука, но за разлика летните пъпки не прорастват същата година, а на следващата пролет след като са презимували студените зимни месеци. Те се състоят от една главна и няколко резервни пъпки и за това се наричат очи.

Главната пъпка е по-добре развита от останалите и на практика през пролетта само тя покарва. В по-редки случаи освен главната пъпка покарват и няколко резервни.

Тогава се получават два или повече леторасти излизащи от едно око. От външната страна зимното око е обвито в две дебели люспи, които го предпазват. Под люспите има и власинки, които го предпазват от студ и други повреди, които могат да наранят зимното око.

В зимните очи се формира и бъдещия плод на лозата. Ъгловите пъпки както и черното око се намират в основата на пръчката. Спящи пъпки са по-стари (многогодишни) части на лозата от тях се формират лакомците. От всички изброени пъпки при резитбите се борави само с зимните очи. Когато се говори за чеп и или плодна пръчка и на колко пъпки са отрязани се има в предвид на колко зимни очи са отрязани.

При лозата могат да се срещнат три типа цветове. Първите са женски.

Вторите за мъжки и третите са двуполови или нормални. Повечето от културните лози имат двуполови цветове.

Характерно за този тип цветове е че плодникът и тичинките са нормално развити и може да настъпи самооплождане. При някои сортове цветовете са функционално женски. При тях плодникът е добре развит, но тичинките не чак толкова.

Тичинките имат по-къси дръжки от обикновено и са извити надолу. Прашецът на тези растения е неактивен и те не могат да се самооплождат. За да плодоносят тези растения те трябва да бъдат опрашени от растения с нормални цветове. Опрашването става по много начини единия от които е чрез вятъра, а другия е чрез насекомите, най-често пчелите. За да се получи плод от видове с женски цветове е хубаво, когато се засаждат между тях да има и растения от сортове с нормални цветове, за да могат да се опрашят. Другия вариант е да се пристъпи към изкуствено опрашване. При лозите с мъжки цветове не може да настъпи оплождане заради редуцирания плодник. Те цъфтят но не плодоносят. Те се използват за подложки на други видове с нормални цветове.

Снимки: Bridgman Pottery, Jess Beemouse и TheOnlyAnla who is taking a break until her math t