Градина.net

Двуделният гинко е единствен вид в рода си. Той представлява красиво листопадно дърво достигащо височина до около 40 метра, поставено в благоприятни условия на среда за развитие.

Латинското име на този интересен дървесен представител е Ginkgo biloba.
Този вид е изключително често срещан и използван при дейности по озеленяване и изготвяне на проекти за градини, дизайн на паркове, частни парцели и дворове.

Това е един от малкото характерни. реликтни видове с произход от Китай, като в момента е запазен единствено като култивирано растение.
Гинкото е внесено като култивирано растение в Европа през XVIII век, първоначално в Холандия, като се разпространява много бързо в цяла Европа и се използва, като солитер и красиво парково дърво в европейските паркове.

В днешни дни много от декоративните разсадници се занимават с внос и търговия с гинко, както и с производство на фиданки от него.
Короната на гинкото в млада възраст е широкопирамидална, а при старите видове придобива овална форма на короната.

Този вид образува голямо количество скъсени клонки. Листата са разположени върху скъсените клонки на групи по няколко, а върху удължените клонки, те са разположени последователно.

Листата са с дължина до около 10 сантиметра и широчина около 10-12 сантиметра, като листа има ветриловидна форма, неправилно врязани на върха. Плодовете на гинкото са еднополови, разположени двудомно.

Плодовете се образуват върху скъсените клонки. Мъжките плодове са ресоподобни, те са с дължина около 3-4 сантиметра, а женските са видоизменени листа, върху които се образуват семепъпките, които са по две.

От тях се образуват семената, които са разположени на дъга дръжка по единично. То е елипсовидно до овално по форма, с размер 2-3 сантимерта, като е покрито с месеста обвивка със силно неприятна миризма и жълтеникав цвят.

Вътрешната обвивка на семето е с твърда повърхност, с няколко ръба, надлъжно разположени, като семето наподобява костилка. Семената се образуват и узряват за един вегетационен период. Гинкото е вид който изисква свежи, богати на калций и плодородни почви.

Светлолюбив вид, студоустойчив, издържа нашите зими, понася температури до около минус 25 градуса. Понася градските условия, като замърсения въздух, прах и дим, затова се цени и използва много в сферата на озеленяването на крайпътни площи.

Това е един дълговечен и бавнорастящ вид. Използва се за дейности по озеленяване и паркоустройство на единични, групови и алейни засаждания. Култивират се много вариететни форми, с множество декоративни качества използвани в озеленяването. Най- често използваните форми за аранжиране са фирмите ‘Pendula’, която е с плачеща корона, друга форма често използване е ‘Fastigiata’, която е с тясна и пирамидална корона, формата ‘Lanciniata’ пък е с много едри листа, достигащи двойни до тройни размери на същинския вид.

Има и други вариетети и форми, които по-рядко се култивират. Много високо ценен екземпляр в сферата на озеленяването и ландшафтната архитектура, много устойчив и невзискателен вид. Трябва да се знае, че използването на видове с женски полови органи е неудачно, покрай алеи и места посещавани от хора, поради лошата миризма на плодовете през есенния сезон.

Снимки: Neeta Lind, Kricket и solylunafamilia