Градина.net

Гръцката ела е вечнозелен иглолистен вид, разпространен в Гърция, Южна Македония, на север се среща до Охридското езеро. Често е използвано за озеленяване на вили и градини, паркове и различни видове зелени площи.

Във вертикално разпространение този вид естествено се среща от 800 до 1700 метра надморска височина. У нас гръцката ела се среща в по-ниските части, като там тя расте съвместно с черния бор, обикновения явор, обикновения кестен и с няколко вида храсти като глог, шипката и други.

В по-високите части на планините тя се среща като подлес на обикновения бук.
Гръцката ела има хабитус на ниско дърво, тя не достига голяма височина до около 25 – 30 метра, поради тази причина се цени за озеленяване на дворове.

Тя образува гъста конусовидна корона, която в повечето случаи започва от основата на стъблото (общия хабитус на растението се вижда от снимката, направена от weisserstier). В млада възраст при развитието си всички клонки на гръцка ела са голи и лъскаво зелени, като пъпките по тях са много силно засмолени.

Листата на този вид са дълги около 2 – 3 сантиметра, те са плоски. Иглиците са твърди и със заострен връх, бодлив на допир.

От горната страна иглиците са лъскави, тъмно зеленикави, а от долната страна иглиците са с две бели ивици (диагностичен белег за всички видове ели) и са по светло зелени на цвят. При по-младите видове иглиците са разположени отстрани и отгоре на клонката, докато при по-старите индивиди те са ориентиране радиално около клонката и стърчат във всички страни.

Мъжките полови органи (ресите) са червеникави на цвят, а младите шишарки (женските генеративни органи) са зеленикави на цвят. При узряването си шишарките на Гръцката ела  достигат дължина от 12-20см.

Те са цилиндрични по форма и са силно засмолени. При узряването си както при всички ели шишарките са разпадат и опадват от клонките. Малко преди разпадането е най-подходящия момент да се събират семена, на който и да било вид ела.

Семенната люспа на шишарките има триъгълна форма, а покривните излизат навън и са с подвит на зад връх.
Гръцката ела по екологични изисквания  в сравнение с обикновената ела се вижда че гръцката е по-сухоустойчива и по-топлолюбива.

Гръцката ела се развива добре на варовити почви. Не е силно студоустойчив вид и страда от застудяванията през късната пролет.

Тя не обича и не понася сенчестите места. Гръцката ела е вид подходящ за отглеждане на места и райони с по-сухи и неблагоприятни почви. Тя е вид който понася много добре и замърсяването на въздуха с вредни газове.

Гръцката ела се използва често, както за единични така и за групови засаждания в парковете и лесопарковете, красив вид за единични засаждания в домашните дворове. Този вид е много използван и ценен от специалистите по озеленяване поради красивата и гъста корона, както и поради невзискателността й към екологичните условия. Красив вид, който може да се използва и като коледно дърво при дизайна на двор и градина, често се използва в озеленяването на хотели, хотелски комплекси, вили и различни видове зелени площи.

Снимки: brewbooks, MDBolin и axelkr