Подробна информация за растението беладона
| Информация - Растения билки и подправки |
Беладона е многогодишно растение, което се среща в близост до букови сечища, храсталаци и редки гори. Предпочита влажни и богати на хумус почви.
Стъблото е разклонено и може да достигне почти 2 метра височина. Надземната част е едногодишна, на пролет пониква и израства, а на есен цялото стъбло изсъхва до корен. Беладона е растение с назъбени листа, които са изострени и с тъмнозелен цвят, като са разположени по цялото стъбло на двойки, едното е доста по-едро от другото.
Цъфти с кафяво-виолетови цветове, разположени в основата на листата и имат съвсем малки дръжчици. Коренът е здрав и месест. Той се съхранява през зимата и пролетта пуска нови стъбла.
Това е и начина на размножаване на Беладона. Корените се разделят един от друг, за да израснат по-здрави растения. Плодовете са дребни и лъскави с черно-син цвят.
За да израсте качествено растение, е нужна силна и богата почва. Беладоната изсмуква от нея почти всичко, затова е нужно много добро наторяване преди и по време на засаждането. Освен това растението не бива да се отглежда повече от 4-5 години на едно и също място, защото почвата става силно изтощена.
На есен или на пролет корените се отделят един от други и се засаждат на 50-60 см. Възможно е и подготвяне на разсад от семената, но това изисква повече труд и време.
Лечебните свойства на Беладона са в листата и в корените. Там се съдържат алкалоидите сколамин и атропин, също танин, пектин, нишесте и др. Самото растение е силно отровно и се използва само по предписание на лекар, като стриктно се спазват дозировките.
При отглеждане, и бране е забранено да участват деца. Листата се берат от юни до септември. Събират се само здравите листа, като брането започва от долу на горе по стъблото. По време на цъфтежа съдържанието на алкалоиди в листата е най-високо. Беритбата се извършва на два или три пъти. Първо долната част на стъблото, после горната.
Листата се събират в щайги, като внимателно се редят в тях за да се избегне нараняване. След това бързо трябва да се отнесат в мястото за сушене, което трябва да е сухо и проветриво. Листата се нареждат на няколко пласта, за да се избегне спарване. Най-добре е да се сушат в специални сушилни, с температура на сушене не по-висока от 40 градуса. Бързото сушене помага за запазване на алкалоидите в листата.
При правилно бране и сушене листата съхраняват естественият си цвят и вид и при прегъване просто се чупят. Това означава, че билката е качествена и е скъпа. От 6-8 кг свежи листа, се получава 1 кг суха билка.
Корените на Беладона също се използват заради своите лечебни свойства. Те се вадят септември - октомври. Също се използват в изсушен вид. Извадените и добре почистени корени се нарязват на парчета около 10см, като по-дебелите се цепят и на дължина. Рядко могат да се сушат на слънце, в по-честите случаи се ползват сушилни. Така те се изсушават равномерно и стават качествена суровина.
Примерен добив на Беладона от 1 декар е 90 - 120кг сухи листа и 100 - 150кг сухи корени.
И коренът и листата са силно отровни. Задължително се работи с ръкавици, а ако по ръцете има открити рани, се забранява рязане на корени. Човек може да се отрови само от един - два плода, а корените са още по-отровни.
Снимки: Dorocia, don_macauley, peganum