Градина.net

Лозата са едно от най-българските растения, което доста често се използва и се цени за озеленяване на вили и градини. Лозата има много части. Някои от тях са едногодишни, други са многогодишни. Многогодишните органи на лозата са стъблото, рамената и кордоните. Стъблото е една от най-важните части на растението.

При лозата за стъбло се счита частта, която започва от повърхността на почвата до първото разклонение на растението. Вида на стъблото зависи от региона, в който се намира растението и от грижите, които се полагат за него.

Дължината на стъблото може да бъде различна. Има видове лози, които късостъблени, средностъблени и високостъблени.

Лозата е едно много красиво и интересно растение, което намира все по-широко приложение при озеленяване на вила и градина. Тя е многогодишно растение, но в зависимост от грижите и правилната поддръжка, които се полагат за нея може да има продължителност на живота от 40 до 60 години.

В историята има се разказва за лози достигнали възраст от 100 и повече години. Има различни сортове лози. Тези, които се отглеждат за грозде носят наименованието културни лози или европейски лози.

В диво състояние сред природата лозата е лиана (увивно растение). Чрез нейните приспособления наречени мустачета тя се захваща и  овива за околната растителност и се изкачва към места където ще бъде огряна от светлината. Лозата няма строго определена форма.

Често при озеленяване на паркове и градини се използват овошки, за това е нужно да познаваме техните характерни особености и начини за правилна поддръжка. При овощните растения се срещат няколко вида пъпки. Те са листни, плодни, спящи, добавъчни и адвентивни. От първия вид пъпки листните се появяват леторастите и листата на растението.

Характерно за костилковите овощни растения е че цветните им пъпки са прости и от тях се образуват само цветове и плодове. Плодните пъпки при семковите видове са сложни.

Това означава че от тях освен цветове и плодове могат да се развият и леторасти и листа. Спящите пъпки намират място в основата на клоните и клонките.

Когато отглеждаме лози в нашето лозе или дори ако ги използваме при озеленяване на двора и градини е необходимо да познаваме техните особености и методи за правилна поддръжка. При лозата се срещат много и различни пъпки и те са летни пъпки, зимни очи, ъглови пъпки, черно око и спящи пъпки. Летните  пъпки се образуват през пролетта или лятото, като се образуват на леторастите в пазвите на листата.

От тях се дава началото на колтуците и на страничните леторасти на лозата. Те прорастват през следващия вегетационен период. Зимните очи се образуват също през вегетационния период на растението.

Те се срещат в основата на колтука, но за разлика летните пъпки не прорастват същата година, а на следващата пролет след като са презимували студените зимни месеци. Те се състоят от една главна и няколко резервни пъпки и за това се наричат очи.

Кореновата система е една много важна част от всяко растение. Както при декоративните растения растения, използвани за озеленяване и дизайн на градини, така и при овощните дървета кореновата система служи за закрепване на растението в почвата, снабдяване на надземните части с вода и минерални вещества, синтез на сложни органични съединения, осигурява на подрастващите корени органични вещества, съхранява резервни хранителни вещества по време на покоя на растението и др. Поради тази причина е много важно да знаем от каква поддръжка се нуждаят корените.

Размножаването на някои видове става чрез кореновата система.
В зависимост от размерите корените биват скелетни, полускелетни и обрастващи.

При овощни видове растения скелетните корени могат да достигнат няколко метра дължина и няколко сантиметра дебелина. Обрастващите корени  могат да достигнат дебелина до 3мм. и максимална дължина до 30 см.

За да можем да извършваме правилно всички дейности по озеленяване и поддръжка на градина с овошки е добре да познаваме спецификата на растенията. В зависимост от това дали са семкови или костилкови овощните растения се определят и техните клончета. При семковите растения те са къси клончета с дължина до 5-6 см имат само по една пъпка на върха и тя е или плодна или листна.

Другите клончета са слаби, нежни и крехки. Те са с дължина до 25 см много тънки и жилави, лесно се огъват. Тези клончета имат връхна пъпка която е плодна или листна и допълнителни  странични пъпки.

Има и торбести клончета и торбеста клонка. Те носят често плодовете и листата, а понякога и новообразували се клончета. Друг вид са дървесните клонки.

Годжи е интересен  храст, който живее по впечатляващите няколкостотин години. Издържа на всякакви температурни условия от 2000 до 4000м надморска височина, което го прави доста издръжлив на ниски температури.

Често се среща при озеленяване на градини високо в планината. Среща се в Тибет, Непал и Китай. Може да се види и на други места, но там се променя, както растежа  му, така и плодовете.

Плодовете на Годжи са малки и червени, а семенцата са жълти с бъбрековидна форма.  На други места от горепосочените, обикновено плодчетата са по-дребни, а точно те са най-ценната част, която се използва в медицината.

В растенията и техни части се съдържат множество химически вещества. Тези химически вещества влияят по различен начин на процесите протичащи в човешкото тяло, поради тази причина е добре да ги познаваме особено при озеленяване на градини и дворове, в които има малки деца или домашни животни.

Някои от тези вещества са алкалоиди, глюкозиди, витамини, мазнини, дъбилни вещества, мазнини , ензими, етерични масла, въглехидрати, органични киселини и неорганични вещества.

Алкалоидите съдържат голямо количество кислород и азот. В растенията се срещат под формата на различни киселини. Изучени са около 900 вида различни алкалоида. Най-често в частите на растението те се срещат в листата и корените. По-рядко може да се открият в кората на растението или в семената.

Освен важните дейности, които се изпълняват при озеленяване и поддържане на градини и дворове с подправки като торене, поливане, прекопаване се предвиждат и много други дейности за съхраняването на готовата продукция.

Съхранението и правилната поддръжка на подправките е една много важна част от цялостното отглеждане на растенията. Понякога от незнание готовите подправки не се съхраняват правилно и много бързо губят своите качества.

Съхранението може да става по няколко начина.
Един от тези начини е сушенето. Той се счита за най-древния метод. Той представлява измиване и почистване на растения подправки от други примеси. След което се навързват в сноп и се закачат на проветриво място, за да могат да изсъхнат.

Какъв е произхода и историята на това растение?
Растението Анасон произхожда от Мала Азия. По-късно като много други растения и това е пренесено в Америка и Европа.

Като подправка се използва от хиляди години, а в днешно време намира приложение дори при декоративни растения за озеленяване и изграждане на алпинеум или скален кът. В миналото се е използвал много.

Носи се легенда, че строителите на древните египетски пирамиди през обедната почивка ядяли само хляб поръсен с Анасон. Откривани са и много рисунки, на които са изобразени анасонови растения и градини. Разпространява се от Египет през Индия та чак до Гърция.