Градина.net

Лозата са едно от най-българските растения, което доста често се използва и се цени за озеленяване на вили и градини. Лозата има много части. Някои от тях са едногодишни, други са многогодишни. Многогодишните органи на лозата са стъблото, рамената и кордоните. Стъблото е една от най-важните части на растението.

При лозата за стъбло се счита частта, която започва от повърхността на почвата до първото разклонение на растението. Вида на стъблото зависи от региона, в който се намира растението и от грижите, които се полагат за него.

Дължината на стъблото може да бъде различна. Има видове лози, които късостъблени, средностъблени и високостъблени.

Лозата е едно много красиво и интересно растение, което намира все по-широко приложение при озеленяване на вила и градина. Тя е многогодишно растение, но в зависимост от грижите и правилната поддръжка, които се полагат за нея може да има продължителност на живота от 40 до 60 години.

В историята има се разказва за лози достигнали възраст от 100 и повече години. Има различни сортове лози. Тези, които се отглеждат за грозде носят наименованието културни лози или европейски лози.

В диво състояние сред природата лозата е лиана (увивно растение). Чрез нейните приспособления наречени мустачета тя се захваща и  овива за околната растителност и се изкачва към места където ще бъде огряна от светлината. Лозата няма строго определена форма.

Често при озеленяване на паркове и градини се използват овошки, за това е нужно да познаваме техните характерни особености и начини за правилна поддръжка. При овощните растения се срещат няколко вида пъпки. Те са листни, плодни, спящи, добавъчни и адвентивни. От първия вид пъпки листните се появяват леторастите и листата на растението.

Характерно за костилковите овощни растения е че цветните им пъпки са прости и от тях се образуват само цветове и плодове. Плодните пъпки при семковите видове са сложни.

Това означава че от тях освен цветове и плодове могат да се развият и леторасти и листа. Спящите пъпки намират място в основата на клоните и клонките.

Когато отглеждаме лози в нашето лозе или дори ако ги използваме при озеленяване на двора и градини е необходимо да познаваме техните особености и методи за правилна поддръжка. При лозата се срещат много и различни пъпки и те са летни пъпки, зимни очи, ъглови пъпки, черно око и спящи пъпки. Летните  пъпки се образуват през пролетта или лятото, като се образуват на леторастите в пазвите на листата.

От тях се дава началото на колтуците и на страничните леторасти на лозата. Те прорастват през следващия вегетационен период. Зимните очи се образуват също през вегетационния период на растението.

Те се срещат в основата на колтука, но за разлика летните пъпки не прорастват същата година, а на следващата пролет след като са презимували студените зимни месеци. Те се състоят от една главна и няколко резервни пъпки и за това се наричат очи.

Кореновата система е една много важна част от всяко растение. Както при декоративните растения растения, използвани за озеленяване и дизайн на градини, така и при овощните дървета кореновата система служи за закрепване на растението в почвата, снабдяване на надземните части с вода и минерални вещества, синтез на сложни органични съединения, осигурява на подрастващите корени органични вещества, съхранява резервни хранителни вещества по време на покоя на растението и др. Поради тази причина е много важно да знаем от каква поддръжка се нуждаят корените.

Размножаването на някои видове става чрез кореновата система.
В зависимост от размерите корените биват скелетни, полускелетни и обрастващи.

При овощни видове растения скелетните корени могат да достигнат няколко метра дължина и няколко сантиметра дебелина. Обрастващите корени  могат да достигнат дебелина до 3мм. и максимална дължина до 30 см.

За да можем да извършваме правилно всички дейности по озеленяване и поддръжка на градина с овошки е добре да познаваме спецификата на растенията. В зависимост от това дали са семкови или костилкови овощните растения се определят и техните клончета. При семковите растения те са къси клончета с дължина до 5-6 см имат само по една пъпка на върха и тя е или плодна или листна.

Другите клончета са слаби, нежни и крехки. Те са с дължина до 25 см много тънки и жилави, лесно се огъват. Тези клончета имат връхна пъпка която е плодна или листна и допълнителни  странични пъпки.

Има и торбести клончета и торбеста клонка. Те носят често плодовете и листата, а понякога и новообразували се клончета. Друг вид са дървесните клонки.

Глухарчето е едно многогодишно тревисто растение, спадащо към семейство Лактукови. Растението е много разпространено в цяла Европа, а в България се среща изключително много, навсякъде из страната, по ливади,градини, дворове, паркове, покрай улици и булеварди. Рядко се цени и използва за озеленяване и затревяване на дворове и градини, поради по-ниската си декоративна стойност като тревен заместител, спрямо специализираната тревна смеска или тревния чим.

На външен вид растението е много известно, в основата си образува розетка от издължени обратнояйцевидни листа, насечени по края и леко заострени на върха. От листата излиза тънко, кухо, цилиндрично стъбълце, което завършва на върха с единичен цвят.

Цветът е с жълта багра и е тип кошничка. Цялото растение достига височина около 30 сантиметра.

В растенията и техни части се съдържат множество химически вещества. Тези химически вещества влияят по различен начин на процесите протичащи в човешкото тяло, поради тази причина е добре да ги познаваме особено при озеленяване на градини и дворове, в които има малки деца или домашни животни.

Някои от тези вещества са алкалоиди, глюкозиди, витамини, мазнини, дъбилни вещества, мазнини , ензими, етерични масла, въглехидрати, органични киселини и неорганични вещества.

Алкалоидите съдържат голямо количество кислород и азот. В растенията се срещат под формата на различни киселини. Изучени са около 900 вида различни алкалоида. Най-често в частите на растението те се срещат в листата и корените. По-рядко може да се открият в кората на растението или в семената.

Освен важните дейности, които се изпълняват при озеленяване и поддържане на градини и дворове с подправки като торене, поливане, прекопаване се предвиждат и много други дейности за съхраняването на готовата продукция.

Съхранението и правилната поддръжка на подправките е една много важна част от цялостното отглеждане на растенията. Понякога от незнание готовите подправки не се съхраняват правилно и много бързо губят своите качества.

Съхранението може да става по няколко начина.
Един от тези начини е сушенето. Той се счита за най-древния метод. Той представлява измиване и почистване на растения подправки от други примеси. След което се навързват в сноп и се закачат на проветриво място, за да могат да изсъхнат.

Какъв е произхода и историята на това растение?
Растението Анасон произхожда от Мала Азия. По-късно като много други растения и това е пренесено в Америка и Европа.

Като подправка се използва от хиляди години, а в днешно време намира приложение дори при декоративни растения за озеленяване и изграждане на алпинеум или скален кът. В миналото се е използвал много.

Носи се легенда, че строителите на древните египетски пирамиди през обедната почивка ядяли само хляб поръсен с Анасон. Откривани са и много рисунки, на които са изобразени анасонови растения и градини. Разпространява се от Египет през Индия та чак до Гърция.