Градина.net

Едногодишното растение кориандър достига височина 70см. Това тревисто растение има бели цветове с дълги дръшки израстващи от разклоненото му стъбло.

Неговите озрели семена се използват за подправка понеже имат интересен аромат, който успешно се комбинира с различни видове месо. Кориандърът има едри в долната си част перести листа и цъфти в края на пролетта.

В България се срещат естествени находища на кориандър, но тазли едногодишна билка се колтивира в различни местности в цялата страна. Неговите семена се използват в медицината понеже са богати на витамин Ц, протеини, лечебни етерични масла, липиди и провитамин А.

Годжи е интересен  храст, който живее по впечатляващите няколкостотин години. Издържа на всякакви температурни условия от 2000 до 4000м надморска височина, което го прави доста издръжлив на ниски температури.

Често се среща при озеленяване на градини високо в планината. Среща се в Тибет, Непал и Китай. Може да се види и на други места, но там се променя, както растежа  му, така и плодовете.

Плодовете на Годжи са малки и червени, а семенцата са жълти с бъбрековидна форма.  На други места от горепосочените, обикновено плодчетата са по-дребни, а точно те са най-ценната част, която се използва в медицината.

Жълтата комунига е двугодишно тревисто растение от семейство Пеперудоцветни – Papilionaceae. Това растение може да се използва в озеленяването при изграждането на ароматна градина или градина с подправки.

Комунигата достига височина до около метър, има рзклонено стъбло, с разклонен корен. Листата на този вид са триделни, назъбени, яйцевидни по форма, разположени на дълги дръжки, като имат два целокрайни прилистника. Цветовете, както подсказва и името на вида са жълти на цвят, като са събрани на върха на стъблото, в съцветия от тип метлица.

Плодовете при комунигата са от тип боб, като се състоят от 1 до 4 семена, с зелено - жълта багра. Растението е медоносно и се използва в народната медицина за лечение на различни заболявания. Тази билка се среща в цялата страна. При озеленяване на двор може да се използва за алпинеуми, скални градини и билкови градини.

Освен важните дейности, които се изпълняват при озеленяване и поддържане на градини и дворове с подправки като торене, поливане, прекопаване се предвиждат и много други дейности за съхраняването на готовата продукция.

Съхранението и правилната поддръжка на подправките е една много важна част от цялостното отглеждане на растенията. Понякога от незнание готовите подправки не се съхраняват правилно и много бързо губят своите качества.

Съхранението може да става по няколко начина.
Един от тези начини е сушенето. Той се счита за най-древния метод. Той представлява измиване и почистване на растения подправки от други примеси. След което се навързват в сноп и се закачат на проветриво място, за да могат да изсъхнат.

Какъв е произхода и историята на това растение?
Растението Анасон произхожда от Мала Азия. По-късно като много други растения и това е пренесено в Америка и Европа.

Като подправка се използва от хиляди години, а в днешно време намира приложение дори при декоративни растения за озеленяване и изграждане на алпинеум или скален кът. В миналото се е използвал много.

Носи се легенда, че строителите на древните египетски пирамиди през обедната почивка ядяли само хляб поръсен с Анасон. Откривани са и много рисунки, на които са изобразени анасонови растения и градини. Разпространява се от Египет през Индия та чак до Гърция.

За да можем да разпознаваме едно растение и за да знаем как да се грижим за него или да го използваме при озеленяване и аранжиране на градини. Трябва да сме запознати с неговите части, а те са пъпки, цветове, съцветия,  листа, стъбла, корен, плодове, семена и кори, както и с начините за правилна поддръжка.

Пъпките са видоизменени стъблени връхчета, които първоначално са обвити в зачатъчни листчета и от горе с люспи. За да се защити растението от вредните въздействия след края на вегетационния период прави тези люспи твърди.

Така предпазва бъдещите листа или цветове. Срещат се връхни и странични пъпки. През зимните месеци те са в покой. През пролетта с повишаване на температурите започва и движението на сока. Люспите се разпукват и се образуват листа или цветове.