Градина.net

Лозата е едно много красиво и интересно растение, което намира все по-широко приложение при озеленяване на вила и градина. Тя е многогодишно растение, но в зависимост от грижите и правилната поддръжка, които се полагат за нея може да има продължителност на живота от 40 до 60 години.

В историята има се разказва за лози достигнали възраст от 100 и повече години. Има различни сортове лози. Тези, които се отглеждат за грозде носят наименованието културни лози или европейски лози.

В диво състояние сред природата лозата е лиана (увивно стелещо се растение). Чрез нейните приспособления наречени мустачета тя се захваща и  овива за околната растителност и се изкачва към места където ще бъде огряна от светлината. Лозата няма строго определена форма.

Нейната форма зависи от месторастенето и от страничните обекти, за които се захваща и продължава развитието си.
В културното отглеждане собственика на лозата и придава желаната форма.

Формата се избира такава че оптимално да се използва слънчевата светлина както и хранителните и водните ресурси. Лозата може да се подведе и като асма. На лозата може да се придаде най-различна форма. Формата се постига чрез прилагането на множество мероприятия, като едно от най-важните е резитбата. Лозовото растение с всички негови подземни и надземни органи се нарича главина.

Подземните органи са подземното стъбло и кореновата система, а надземните части са надземното стъбло и всички едногодишни и многогодишни органи.
След като е засадена младата лозичка, започва развитието на няколко етажна коренова система. Тези корени, които се намират най-близко до повърхността и са най-застрашени от наранявания се наричат повърхностни корени. Когато тези корени са покарали от присадка имат специално име.

Това специално име е росни корени. Тези росни корени не са желателни в развитието на младата лозичка.

Затова е хубаво развитието на растението да се следи и когато се видят такива корени веднага да се отстраняват. Важно е защото росните корени се развиват за сметка на подложковите корени, което не е препоръчително.

След време може да се стигне до загиване на необходимите корени, което да доведе до загиване и на цялото растение. От средната част на подложката излизат  втория тип корени или средните корени. Тези корени са по-дебели и по-твърди от повърхностните корени. От основата излизат третия тип корени или стъпалните корени.

Те са много малко на брой, но са дебели и дълги. Тези стъпални корени са от изключителна важност за лозата поради простата причина, че чрез тях лозата се снабдява с минерални вещества и вода. При едно нормално развитие на лозата, нейните корени могат да достигнат на дълбочина около 2 м, а на ширина могат да се разпрострят около 4-5 м. Корените се разполагат в най-благоприятния почвен слой. Там където има достатъчно вода храна и топлина. Обработката на почвата както и някои други фактори оказват голямо влияние върху развитието на кореновата система на лозата.

Снимки: aleahey, FreeWine и Renee Silverman