Градина.net

Изкопните работи в областта на озеленяването и ландшафтната архитектура се извършват посредством моторни машини (при засаждане на едроразмерни дървета) или ръчно. Изкопите могат да бъдат единични дупки, които в зависимост от размерa си, в повечето случай се извършват ръчни, без намесата на машини, с изключение на изкопните ями на растителност с големи бали с диаметър над един метър.

Другия вид изкопни работи, които се използват много често, това са изкопи за направата на канали. Каналните изкопи се извършват по-често чрез помощта на машини, като малки багерчета, стига мястото, на което е необходими да е достъпно за работа на такива, те са с големи размери на дължина , ако няма достъп на машини се извършват ръчно, което е доста трудоемко, то се извършва чрез права лопата.

Изкопните канали са с различни дълбочини и ширини, според предвидената са тях растителност и големината на тяхната бала. Изкопната яма трябва да е достатъчно широка и дълбока, та че да се побере свободно балата на растението, предвидено за засаждане на това място.

Изкопните работи са едни от основните задачи при озеленяване на градина, къщи, вили и двор, като те са неразделна част от изграждането на всички обекти в тази сфера, от най-малките дворни пространства и пред блокови градинки, до реконструкция и изграждане на скверове и паркове. Изкопните работи могат да се разделят на ръчни (извършвани от човека с различни инструменти) и автоматизирани (чрез помощта на машини и моторна техника - най-често се използват при засаждане на едроразмерни дървета и храсти).

Ръчните изкопи се извършват главно на обекти с по-малки размери или на такива места, на които не може да се използват машини поради различни причини. Автоматизираната градинска техника се използва изключително често при всякакви видове обекти в сферата на озеленяването, независимо дали те са малки или големи по площ. Чрез тези машини се цени факта, че намалява трудоемкостта на изкопната работа и има по-бързи резултати.

Ръчните изкопни работи се извършват на места недостъпни по един или друг начин за машини или при работи изискващи направа на по-голяма прецизност при обработката на почвата.

Изкопаването на посадните места (дупки) при засаждане на едроразмерни дървета, храсти или средни и дребни растения  е едно от основните и чести мероприятия, което се цени при озеленяване на дворове и градини, къщи, вили и други зелени площи. За да се пристъпи към изкопаването, на която й да е дупка трябва да се направят няколко необходими предварителни работи. Трябва да се определи вида на почвата и нейния механичен състав, за да се установи, дали тя е годна, за засаждане на предвидената за мястото декоративна дървесно – храстова растителност или цветни култури.

Ако се намери пласт който е неблагоприятен, силно водно непропусклив или с други неблагоприятни за растителните видове качества, трябва да се вземат мерки за премахването на този пласт или да се пристъпи към обработка на почвата, с цел премесване на пластовете и ако е необходимо да се вкарат някои органични и не органични торове за подобряването й, което е изключително и необходимо условие, за бъдещото добро развитие на фиданките. Също така обработка на почвата се налага да се извърши, ако има на мястото предвидени за изкопаване и засаждане на растителността, наличие на плевелна растителност.

Варовиковите скали са едни от най-често използваните в сферата на озеленяването и градинския дизайн. Поради причудливите си неправилни форми е сред доста предпочитаните строителни материали за изграждане на алпинеуми и скални цветни кътове. Често се използват големи скални маси от варовик, които се аранжират на централно място в градини и дворове като акценти и скални скулптори или в тях се засяват различни видове сортови семена на цветя за алпинеум.

Варовикът е бяла седиментна скала , която е съставена главно от калциев карбонат. По произход варовиците могат да бъдат хемогенни (това означава, че процесите на утаяване са получени по химичен път), могат да бъдат биогенни (означава, че са изградени главно от останки на организми и техни частици - черупки, скелетни частици), както могат да бъдат и кластични (това означава, че са съставени главно от преотложени едно върху друго частици от варовик).

Варовикът е една от най-широко използваните скали в строителството на сгради и съоръжения. Най-често приложение намира за облицовки на огради, облицовка на стени при озеленяване на къщи и вили, дворове и градини, ресторанти и кафета, различни видове административни и офис – сгради, освен за екстериорна облицовка, варовика често се прилага за облицовки в интериора.

Засаждането на едроразмерни дървета се цени много при озеленяване на вили и къщи, е една не лесна задача, с която се захващат малко специалисти озеленители, поради множество проблеми, които могат да възникнат, както при засаждането на едроразмерните видове растения, така и заради грижите, които следват след засаждането на растението, за да може то успешно да се прехване към новите условия. Добре е засаждането на такива растения да е подкрепено със ландшафтен проект за озеленяване.

Опасностите, които могат да възникнат при засаждането на едроразмерна растителност, са не едно и две, може да се стигне до нараняване на части от стъблото или короната на вида, в зависимост от големината на вида той се засажда или с помощта на кран или чрез солидна група от хора, които да могат да вдигнат и поставят растението в изкопната яма, без да се стигне до нараняване на някои части от дървото.

Трябва да се внимава, да не се допускат удари, които могат да доведат до разрушаване на кореновата бала на растението. Нараняването на някои от главните корени на растението, могат да нанесат такива повреди за бъдещото развитие на вида, а дори може да се стигне до нарушения и повреди прекъсващи растежа на вида, което води до неговата смърт.

При озеленяване на къщи, вили и дворове се цени една от най-важните дейности е засаждането. Засаждане на декоративни растения е хубаво да се провежда през определени периоди от годината, според вида на засажданата растителност или в края на вегетационния период или в неговото начало. Края на вегетационния период за повечето видове растителност при нашите услови е през есенните месеци от годината, в периода от септември до началото на ноември месеци.

Началото на вегетационния период на по-голямата част от видовете, отглеждани при нашите климатични условия е след преминаването на снеговалежите и края на зимния период, началото на пролетта е най-благоприятния сезон, през който може да започнете засаждането на всякакви видове дървета, храсти, цветя, а и това е периода, в които може най-бързо да постигнете красив тревен чим за възможно най-кратко време.

Есента и пролетта са двата сезона, които много се ценят и през които може да садите всякакъв вид растителност, с малки изключения. Двата сезона са сравнително сходни по отношение на изискванията на растителността за нейното добро вкореняване и добър бъдещ растеж.