Градина.net

Текомата произхожда от Югозападните части на Съединените Американски Щати.
Този вид е катерлив листопаден храст с дължина на стъблата достигаща до 25 м. Едно от най-използваните декоративни растения за акцент в интериорно озеленяване на офиси, както и в характерни за озеленяването дейности, като аранжировки в зимна градина и различни видове помещения.

Прикрепването му към основата, по която ще се катери става с адвентивни корени. Прикрепяне на вида чрез увиване на стъблото може да се види, но много рядко. Текомата може да се изкачи и прикрепи до 10 м височина.

Листата са текоперести както при много видове от семейство бобови. Съставени са от 7 – 11 грубо назъбени по периферията листчета, които достигат на дължина до 6 (8) см.
Характерно за този вид е че жилката от долната страна на листчетата е окосмена.

Поливането е едно от най-необходимите и важни мероприятия за всички видове цветя и не само за цветята, а и за всички видове външни и домашни растения. В условията на интериорно озеленяване, зимна градина, поддръжката на растенията е е от изключителна важност.

Едно от важните и характерни условия за добър декоративен ефект на интериорните растения, дори в нашумялото напоследък вертикално озеленяване, е поливането. Редовното поливане на растенията в градината и офиса се цени като вид градинарски услуги, защото е жизненоважно, особено ако почвите са с висока пропускливост (това означава, че е нарушен  водния  режим на почвата, като не се задържа влага, а  водата се оттича и по този начин става неусвоима за растителността).

При засаждане на летни цветя, задължително трябва да поливате обилно и ежедневно, но не прекалено, до един – два пъти седмично. Перенните цветя (това са многогодишни цветя, на които продължителността на живота е повече от две години) трябва да поливате по-често през първата година след тяхното засаждане.

Гръцката ела е вечнозелен иглолистен вид, разпространен в Гърция, Южна Македония, на север се среща до Охридското езеро. Често е използвано за озеленяване на вили и градини, паркове и различни видове зелени площи.

Във вертикално разпространение този вид естествено се среща от 800 до 1700 метра надморска височина. У нас гръцката ела се среща в по-ниските части, като там тя расте съвместно с черния бор, обикновения явор, обикновения кестен и с няколко вида храсти като глог, шипката и други.

В по-високите части на планините тя се среща като подлес на обикновения бук.
Гръцката ела има хабитус на ниско дърво, тя не достига голяма височина до около 25 – 30 метра, поради тази причина се цени за озеленяване на дворове.

Столетникът, както и много други растения с такова устройство (на сукуленти), произхождат от далечната за нас страна Мексико. Устройството на тези видове и в частност на Столетника, е интересно с факта, че те са розетъчни, което ще рече, че листата им образуват розетки.

Тези му особености го правят доста подходящ за вертикално интериорно озеленяване на хотели и ресторанти, като ефектни съчетания прави с бяла мозайка и различни видове инертен материал в зимна градина. Самите листа са линейни и месести, за да устояват на климатичните условия, характерни за Мексико – трайно засушаване.

Розетката може да достигне 60 см в диаметър, а на височина растението достига до 1,5 м. Интересното при този вид е, че по време на цъфтеж растението може да достигне височина до 12 м, което не го прави много подходящо растение за домашни условия.

То намира по-голямо приложение за дизайн на търговски центрове и бизнес сградите.