Градина.net

Често срещан бодлив храст у нас е многогодишната билка Шипка (Rosa canina). Най-често местообитание на този лечебен храст са предпланинските области с хълмист релеф, където шипката расте по поляни до надморска височина 1500м. 

Стъблата на шипката са дълги, листата дребни, а плодовете имат червен цвят и са месести с жълтеникави сортови семена. Цъфтежът става през май месец след което започва образуването на плодчетата, които се използват с лечебна цел след изсушаване.

Шипката е растение, което съдържа витамин C, пектин, каротин, захари, дъбилни вещества, органични киселини и други. Положително качество на изсушените плодове от шипка е това, че те могат да бъдат съхранявани за дълаг период, а цената им расте значително ако плодчетата са предварително очистени от семената и власинките си.

Шипката не е капризна към почвата понеже може да вирее на необработваеми планински земи, а също така след засаждане не е необходимо да се пръска, подрязва или полива значително. Най-ефикасен начин за размножаване е чрез издънка, но може да се размножава и чрез семена, корени, стъбла и резници.

Изваждането на издънките трябва да стане от най-плодовитите и здрави храсти като дължината на корена трябва да бъде най-малко 12см. За засаждането на издънката е необходимо да се извърши изковаване на дупка с дължина, ширина и дълбочина 50см, в която се насипват около 15кг огнил оборски тор, супер фусват около 200г, калиев хлорит и карбамит, които трябва да се хумугенизират с изкопаната пръст.

Препоръчва се непосредствено преди поставяне на растението в така подготвяната дупка да се потопи коренът му в глинеста каша. Добре е след като засадите шипката да отъпчете почвата около нея, за да се слегне добре след което трябва да се полее обилно с вода.

След това е важно да оплевявате редовно, а също така да торите с торова течност или разтвор от птичи тор, с азотни,  фосфорни и калиеви торове. Подходящо е наторяването да се извършва преди поливане.

Реколтата от плодчета на шипка може да съберете едва след 3 години от засаждането на храста. Може да докарате добив от около един тон от декар.

Обикновено шипките се берат от август до октомври, внимателно избирайте добре почервенели плодове като гледайте да ги събирате преди да са омекнали. Шипките се берат без дръжки, след обиране добивът трябва да бъде изсушен веднага, за да се запази тяхното високо съдържание на витамини.

Подходящо е изсушаването им да става в сушилни при температуро до 40 градуса, но могат да бъдат изсушавани на слънце така и на сянка в проветливи помещения.

Снимки: nociveglia, Phil Sellens, thskyt