Градина.net

Белият пелин е сребрист сив на цвят, който спада към групата на многогодишните тревисти билки. Той може да израстне на височина до 120см, но обикновено достига до 40 – 60см.

Пелинът се характеризира с приятен аромат и горчив вкус. Стъблото му в долната част вдървенява, а в горната част се разкланя като листата в основата са пересто разсечени и се държат на дълги дръжки, а тези които се намират при стеблото са два пъти пересто разсечени.

Листата на белия пелин са окосмени с меки власинки, които обхващат двустранно листото и правят цвета му сиво сребърен. Съцветията са съставени от няколко части с името едностранен грозд, които са много на брой и са оформени във вид на метлици, от които сякаш увисват кошнички с кълбовидна форма и диаметър под 5мм.

Цветовете на билката са с жълт цвят, разположени са върху съцветно легло от влакнести нишки и представляват тръбести цветчета без наличие на чашки. Пелинът цъфти от юли до август, а кафявите му  плодчетата са удалжени и заострени като цяло са дребни като размера им не надвишава 1мм.

В националната програма на Америка билката бял пелин е въведена като опасен плевел понеже намалява наличният фураж от пасищата, също така оцветява млякото на кравите и може да зарази зърнените култури от добитака, които го консумира. Във Вашингтон белият пелин е класифициран също в класа на вредните плевели, а освен това растението е токсично при поглъщане.

Но белият пелин е изходна суровина за направата на абсент, който в някои страни е забранен понеже е доказано, че причинява разстройста на нервната система и дори може да доведе до смърт, зависи от дозата на приемане. Абсентът влияе върху насекомите като ги отблъсква, ако кожата ви е натрита с негови листа то пелинът би бил ефикасен репелент.

Не влияе добре на астматици заради неговият полен. Възможно е да предизвика алелопатия заради летливите изпарения от неговите листта, които подтискат растежа и пречат на покълването на някои растения като пшеницата.

Има два варианта за размножаване на белия пелин. Първият начин е засяване на семена от вятъра, водата в почвите или животните, но може и да се размоножи от странични корени.

Семената, които се образуват на стрък достигат до 50 000 като имат трайност 3 – 4 години. Вегитацията на растението започва от големият централен корен като това се случва всяка пролет.

Листата формират розеткиоще през първия вегитациоинен сезон, но това се случва към краят му, а поници е възможно да бъдат видяни от края на пролетта до началото на есента. 

Снимки : Matt Lavin, orgazmika