Как използваме пробен квадрат за оценка на пасищната смеска

Как използваме пробен квадрат за оценка на пасищната смеска

Използваме пробен квадрат с размери 50 × 50 см, за да измерим количеството трева, плътността на растителната покривка и наличието на оголени участъци в пасището. Поставяме рамката на няколко места, отрязваме тревата на еднаква височина, претегляме пробите и изчисляваме добива на сухо вещество за един декар.

Един квадрат обхваща 0,25 м². Четири такива квадрата са равни на 1 м². За 1 хектар са необходими 40 000 квадрата, а за 1 декар са 4000.

Този размер е удобен за работа с градинска ножица и електронна везна. Рамката се изработва от дървени летви, пластмасови тръби или метални профили. Вътрешният размер трябва да е точно 50 × 50 см.

Измерването дава моментна оценка на тревната маса. Повторението през 7 или 14 дни показва дали пасището нараства, губи растителна покривка или се възстановява след паша.

Какво измерваме в пробния квадрат

Един пробен квадрат позволява да отчетем четири показателя: свежа тревна маса, сухо вещество, растително покритие и видов състав. Всеки показател отговаря на различен въпрос.

Свежата маса показва теглото на отрязаната растителност. Сухото вещество показва количеството растителна маса след отстраняване на водата. Покритието показва каква част от почвата е заета от живи растения при поглед отгоре.

Видовият състав позволява да разграничим засетите житни треви от бобовите растения и нежеланата растителност. Това е особено полезно при многогодишни пасища, в които отделните видове се развиват с различна скорост.

Записваме резултатите отделно. Високото количество свежа маса например не доказва високо съдържание на сухо вещество, защото младите листа след дъжд съдържат значително повече вода от застарялата трева през сухо лято.

Как изработваме пробен квадрат с точна площ

Рамката трябва да има вътрешни размери 50 × 50 см. При измерване използваме вътрешния контур, защото именно той определя площта на пробата.

За полева работа са достатъчни четири летви, рулетка, ножица, торбички и електронна везна с разделителна способност 1 г. При по-малки проби везна с точност 0,1 г дава по-подробни данни.

Проверяваме двете диагонални измерения. При квадрат със страна 50 см диагоналът е приблизително 70,7 см. Ако диагоналите са различни, рамката е деформирана и измерваната площ може да се отклонява от планираните 0,25 м².

Маркираме единия ъгъл с боя. Това улеснява снимането на участъците от една и съща посока при последващи проверки.

Къде поставяме рамката в пасището

Избираме точките така, че да обхванем действителното състояние на терена. Една проба от най-гъстата трева ще надцени средния добив.

За малко и сравнително равномерно пасище можем да започнем с 5 пробни квадрата. При по-голям или неравномерен терен използваме 10 или повече точки, като увеличаваме броя им при съществени разлики между пробите.

Разделяме пасището на зони при ясно различни условия: сух склон, влажна низина, равен участък или силно утъпкана площ около поилка. Във всяка зона измерваме отделно.

При равномерно пасище можем да се движим по диагонален маршрут. През предварително определено разстояние поставяме рамката на земята, без да избираме мястото според видимата височина на тревата.

Не включваме участъци около врати, поилки и хранилки в общата средна стойност, ако те заемат малка част от терена и се различават силно по натоварване. Оценяваме ги отделно и после изчисляваме общия резултат според площта на всяка зона.

Стъпки за измерване на тревната маса

Прилагаме една и съща процедура на всяка точка. Разлика от 2 см във височината на отрязване може да промени събраната маса, особено при гъста и ниска растителност.

  1. Избираме минимум 5 точки в сравнително еднороден участък и записваме датата на измерването.
  2. Поставяме рамката хоризонтално върху почвата, без да притискаме листата към земята.
  3. Измерваме височината на тревата на 3 места в квадрата и записваме средната стойност.
  4. Оценяваме процента живо растително покритие, преди да започнем косенето.
  5. Отстраняваме свободната вода от листата, когато тревата е мокра след дъжд или роса.
  6. Отрязваме растителността в рамката на височина 4 см от почвената повърхност.
  7. Събираме отрязаната маса в предварително претеглена торбичка.
  8. Претегляме пробата и изваждаме теглото на празната торбичка.
  9. Повтаряме процедурата за всички точки, като използваме еднаква височина на отрязване.
  10. Изчисляваме средната свежа маса и я преобразуваме в сухо вещество на декар.

Височината от 4 см е подходяща за стандартизирано измерване на тревната маса над тази граница. При пасища с различна височина на остатъчната растителност можем да използваме друга референтна височина, но я запазваме при всички следващи измервания.

Не смесваме резултати от отрязване на 4 см с резултати от косене до самата почва. Двете процедури измерват различно количество растителна маса.

Как изчисляваме добива на сухо вещество

Изчислението започва със свежото тегло на тревата от площ 0,25 м². За превръщане в сухо вещество използваме измереното процентно съдържание на суха маса или ориентировъчна стойност според състоянието на растителността.

При проба от 200 г свежа трева и съдържание на сухо вещество 16% получаваме 32 г сухо вещество в квадрата. Умножаваме по 4000, за да изчислим резултата за един декар: 128 кг сухо вещество.

За един хектар същата проба дава 1280 кг сухо вещество. Това е количеството над избраната височина на отрязване, при условие че пробата представя средното състояние на целия терен.

Формулата за декар е: свежа маса в килограми × дял на сухото вещество × 4000. Ако използваме грамове, формулата става: свежа маса в грамове × дял на сухото вещество × 4.

Примерни резултати при различна тревна маса

Свежа маса от 0,25 м² Сухо вещество Сухо вещество на декар Сухо вещество на хектар
100 г 16% 64 кг 640 кг
150 г 16% 96 кг 960 кг
200 г 16% 128 кг 1280 кг
250 г 16% 160 кг 1600 кг
300 г 16% 192 кг 1920 кг
400 г 16% 256 кг 2560 кг

Таблицата използва еднакво съдържание на сухо вещество от 16%. При реално пасище процентът се изменя според фазата на растеж, количеството вода в растенията и наличието на сухи стъбла.

Ако съдържанието на сухо вещество е 20%, проба от 200 г вече дава 160 кг/дка. Разликата спрямо изчисление при 16% е 32 кг/дка.

Как измерваме действителното съдържание на сухо вещество

Изсушаването на представителна проба дава по-точна оценка от използването на постоянен процент. При променливо време тази разлика е съществена за изчисляването на наличния фураж.

Вземаме например 100 г свежа тревна маса. Поставяме я в подходящ съд и я изсушаваме при контролирани условия до достигане на почти постоянно тегло.

При лабораторен или подходящ технически сушилен шкаф може да се използва температура около 80°C. След първоначалното сушене претегляме пробата, продължаваме сушенето още 2 часа и проверяваме дали теглото се е променило.

Ако от първоначалните 100 г останат 18 г сух материал, съдържанието на сухо вещество е 18%. Изчислението е 18 ÷ 100 × 100.

При използване на домакински уреди има риск от прегряване и запалване на суха растителна маса. За измерване с лабораторна точност използваме сушилно оборудване с контрол на температурата.

За ориентировъчни полеви изчисления при зелена пасищна растителност могат да се използват стойности около 14–19% при влажни и умерени условия. При продължително сухо и горещо време съдържанието често е по-високо.

Как оценяваме растителното покритие

Растителното покритие показва каква част от почвата е закрита от живи растения. За оценката гледаме квадрата вертикално отгоре и преценяваме площта на зелената растителност.

Можем да разделим квадрат 50 × 50 см на 25 клетки с размер 10 × 10 см. Всяка клетка е 4% от общата площ.

Когато приблизително 20 от 25 клетки са изцяло заети от жива растителност, оценката е около 80%. При частично покрити клетки отчитаме съответната част от площта, вместо да броим всяка клетка като напълно покрита.

Снимането от постоянна височина позволява да сравняваме резултатите през сезона. Използваме еднакъв ъгъл, една и съща рамка и по възможност сходна осветеност.

За работна оценка можем да разделим резултатите на три групи: над 85% покритие, между 60% и 85% и под 60%. Това са ориентировъчни категории за наблюдение, а не универсални нормативни граници за качеството на пасището.

При покритие под 60% измерваме и причината за празните места. Възможните признаци са разкъсан чим от копита, изсъхнали туфи, преовлажнена почва или силно развитие на нежелани растения.

Как разпознаваме промените във видовия състав

Видовият състав на пасищната смеска се променя след многократна паша, суша и зимуване. Рамката позволява да проследим кои растения остават в тревостоя.

Разделяме растенията на засети житни треви, засети бобови видове и нежелана растителност. При необходимост записваме отделните видове, например английски райграс, тръстиковидна власатка, ежова главица или бяла детелина.

При Панония HESA съставът включва 15% многогодишен английски райграс, 28% тръстиковидна власатка, 20% фестолиум, 10% ежова главица, 17% ливадна метлица и 10% бяла детелина. Това са проценти от семенната рецептура по маса.

След установяване на посева тези проценти няма да съвпадат с процента на отделните видове в растителната покривка. Семената имат различна големина, а растенията се различават по скорост на поникване, разклоняване и устойчивост на изпасяване.

При оценка с пробен квадрат използваме визуално покритие по видове или отделно сортиране и претегляне на отрязаната маса. Вторият метод е по-трудоемък, но позволява да установим реалния дял на отделните групи в добива.

Как сравняваме различни пасищни смески

Сравнението е коректно, когато терените имат сходна почва, влажност и режим на използване. Разлика в количеството тор или броя на животните може да промени резултата повече от разликата между две семенни рецептури.

За пробно сравнение подбираме отделни участъци с известна площ. Използваме еднаква сеитбена норма според предписанията за съответния продукт и измерваме растежа в едни и същи дати.

Панония HESA е многогодишна тревна смеска за паша и сено с разфасовка 10 кг и сеитбена норма 3 кг/дка, или 3 г/м². На площ 1000 м² използваме 3 кг семена. Продуктът е предназначен и за терени с периодично засушаване.

За пасища с овце и интензивно стъпкване HESA HR 256 Schafweide има различен видов състав. Рецептурата включва 20% многогодишен английски райграс, 27% тръстиковидна власатка, 12% ливадна метлица, 10% бяла детелина и други тревни видове. Разфасовката е 10 кг за приблизително 3,3 дка.

При сравнение на двете смески поставяме минимум 5 пробни квадрата във всеки еднороден участък. Записваме сухото вещество, покритието и наличието на оголени места след всяко изпасяване.

Една смеска може да произведе повече сухо вещество, но да оставя по-големи празни участъци след натоварване. Затова отделяме добива от оценката на устойчивостта на чима.

Как изчисляваме скоростта на растеж

Скоростта на растеж се изчислява от разликата в сухото вещество за определен брой дни. За коректно сравнение използваме участъци, защитени от паша между измерванията.

Ако в началото на наблюдението имаме 80 кг сухо вещество на декар, а след 7 дни измерим 115 кг/дка, увеличението е 35 кг/дка. Средният дневен прираст е 5 кг сухо вещество на декар.

При непрекъсната паша промяната в наличната маса включва и изяденото количество. Следователно разликата между две измервания в достъпен за животните участък не е равна на произведения растеж.

За измерване на прираста ограждаме малка контролна площ с преносима клетка. Тя предпазва тревата от изпасяване. При следващото измерване използваме ново място вътре в защитената площ, за да избегнем вече окосения квадрат.

Отчитаме периода в дни. През активно пролетно развитие измерването веднъж на 7 дни дава достатъчно честа информация за планиране. При по-бавен растеж можем да увеличим интервала до 14 дни.

Как използваме резултатите за планиране на пашата

Количеството сухо вещество на декар позволява да изчислим приблизителната площ, необходима за животните. От измерената маса изваждаме тази, която трябва да остане след пашата, и отчитаме загубите от утъпкване и неизядена растителност.

Да приемем измерен запас от 180 кг сухо вещество на декар над избраната височина на отрязване. Ако планираме да използваме 60% от него, получаваме 108 кг/дка достъпна за планиране маса.

При група от 10 животни с примерна дневна консумация 12 кг сухо вещество общо са необходими 120 кг сухо вещество дневно. Необходимата площ при тези условия е около 1,11 дка.

Тези 12 кг са примерна обща консумация за изчислението. Реалната потребност се определя от вида, живото тегло, физиологичното състояние и останалите фуражи в дажбата.

При по-слаба растителност и измерена използваема маса от 60 кг/дка същата група ще се нуждае от 2 дка. Разликата показва защо дневната площ се коригира според реалния запас, вместо да се използва постоянен размер през целия сезон.

Кога измерваме през годината

Честотата на измерванията следва действителния растеж. През пролетта тревната маса може да се изменя значително в рамките на една седмица.

Период Работен интервал Основен показател Решение според резултата
Март и април 7–14 дни Начален растеж Проверка за достатъчно маса преди паша
Май и юни 7 дни Сухо вещество Корекция на дневната пасищна площ
Юли и август 7–14 дни Прираст и покритие Ограничаване на натоварването при слаб растеж
Септември и октомври 10–14 дни Възстановяване на чима Оценка на есенния запас
Ноември до февруари При подходящи условия Покритие и повреди Проверка след преовлажняване или измръзване

Интервалите са работен график за наблюдение. При суша с почти спрял растеж можем да измерваме по-рядко, но проверяваме признаците на изсъхване и оголване на почвата.

В планински райони началото на активното развитие може да е по-късно от това в низините. Започваме седмичните измервания след възобновяване на растежа, вместо да следваме фиксирана дата.

Как определяме дали е необходимо подсяване

Подсяването има смисъл, когато пробните квадрати показват устойчиво намаляване на растителното покритие. Еднократно измерване след силна суша не е достатъчно за решение за презатревяване.

Първо проверяваме дали растенията имат живи базални части и дали възстановяват растежа след валеж. При наличие на жизнени туфи може да е достатъчно временно ограничаване на пашата.

Ако оголените места остават след възстановяване на влагата, измерваме площта им. При 25 пробни клетки по 100 см² лесно изчисляваме приблизителния процент открита почва.

При установена необходимост от подсяване може да се използва Панония HESA с посочена норма за първоначално затревяване 3 г/м². За подсяване не приемаме автоматично същата доза, защото наличната растителност и контактът на семената с почвата променят условията за поникване.

За ново затревяване на терен за овце HESA HR 256 Schafweide също е с норма 3 кг/дка. Съставът включва видове за многогодишна тревна покривка, включително 10% бяла детелина и 10% червена власатка.

При Панония HESA посоченият период за сеитба е от края на март до май или през септември и октомври. Препоръчителните температури са 15–25°C, а при температури под 5°C сеитбата се избягва.

На глинеста почва семената се полагат на около 0,5–1,5 см дълбочина. При песъчлива почва допустимата дълбочина достига 2 см. При подходяща влага поникването е ориентировъчно след около 14 дни.

Севън Сийдс ООД е доставчик на тези пасищни смески. При избор между рецептурите използваме резултатите от пробните квадрати, вида животни и условията на терена.

Чести грешки

Грешките при пробния квадрат променят резултата още преди изчисляването на сухото вещество. Най-често проблемът е в подбора на мястото, височината на косене или начина на претегляне.

1. Измерване само на гъстите участъци

Ако изберем 5 точки единствено от най-зелените части, получаваме завишена оценка на добива. При наличие на сухи и оголени площи общият резултат няма да описва целия терен.

2. Различна височина на отрязване

Първата проба е отрязана на 4 см, а втората на 7 см. Втората проба съдържа по-малко растителна маса, дори при еднакъв растеж.

3. Претегляне с мокри торбички

При тегло на растителната проба 150 г допълнителни 20 г вода увеличават отчетената свежа маса с повече от 13%. Получаваме завишена оценка, ако използваме непроменен процент сухо вещество.

4. Използване на постоянни 20% сухо вещество

При действително съдържание 15% изчислението с 20% надценява сухата маса с една трета. За контролни измервания изсушаваме представителни проби.

5. Смесване на резултати от различни зони

Влажната низина дава 200 кг сухо вещество на декар, а сухият склон 70 кг/дка. Обикновената средна стойност от 135 кг/дка е подвеждаща, ако площите на двете зони са различни.

6. Измерване само веднъж през сезона

Една проба през май показва наличната маса за конкретната дата. Без повторение през юли няма измерена информация за летния спад на растежа или устойчивостта след изпасяване.

Как водим дневник на измерванията

Дневникът съдържа дата, номер на участъка, свежа маса, процент сухо вещество и растително покритие. Добавяме височината на отрязване, за да можем да сравняваме резултатите от различни дати.

За всяка точка записваме отделен ред. Например участък 3, проба 2, свежа маса 185 г, сухо вещество 18%, растително покритие 90%. Полученият запас е 133,2 кг сухо вещество на декар.

След 7 дни повтаряме измерването в същия представителен участък, но върху неотрязана растителност. Ако стойността достигне 154,2 кг/дка в защитена от паша площ, отчетеният прираст е 21 кг/дка за седмицата.

При повече участъци записваме и тяхната площ. Средният запас за стопанството се изчислява като претеглена средна стойност според декарите, вместо като обикновена средна стойност от всички проби.

Снимките съхраняваме с дата и номер на точката. Те помагат да проследим дали определени видове се увеличават, дали покритието намалява и къде има повреди от копита.

След един пълен вегетационен сезон дневникът показва кога пасището е произвеждало повече сухо вещество и кога е имало недостиг. Тези данни са основа за промяна на ротацията, допълнително хранене или планиране на подсяване.

Често задавани въпроси

Какъв размер пробен квадрат използваме за пасище?

Удобен размер е 50 × 50 см, или 0,25 м². За оценка на неравномерен терен използваме няколко квадрата.

Колко пробни квадрата са необходими за едно пасище?

Започваме с 5 точки в еднороден участък. При по-големи различия в растителността увеличаваме броя до 10 или повече.

На каква височина отрязваме тревата при измерване?

За стандартизирана оценка на пасищната маса можем да режем на 4 см над почвата. Запазваме същата височина при последващите проверки.

Как изчисляваме сухото вещество от един пробен квадрат?

Умножаваме свежото тегло в килограми по дела на сухото вещество и по 4000. При 200 г свежа трева и 16% сухо вещество получаваме 128 кг/дка.

Колко често проверяваме пасищната смеска?

При активен пролетен растеж измерваме през 7 дни. При по-бавен растеж интервал от 14 дни често е достатъчен за текущо наблюдение.