Градина.net

Варовиковите скали са едни от най-често използваните в сферата на озеленяването и градинския дизайн. Поради причудливите си неправилни форми е сред доста предпочитаните строителни материали за изграждане на алпинеуми и скални цветни кътове. Често се използват големи скални маси от варовик, които се аранжират на централно място в градини и дворове като акценти и скални скулптори или в тях се засяват различни видове сортови семена на цветя за алпинеум.

Варовикът е бяла седиментна скала , която е съставена главно от калциев карбонат. По произход варовиците могат да бъдат хемогенни (това означава, че процесите на утаяване са получени по химичен път), могат да бъдат биогенни (означава, че са изградени главно от останки на организми и техни частици - черупки, скелетни частици), както могат да бъдат и кластични (това означава, че са съставени главно от преотложени едно върху друго частици от варовик).

Варовикът е една от най-широко използваните скали в строителството на сгради и съоръжения. Най-често приложение намира за облицовки на огради, облицовка на стени при озеленяване на къщи и вили, дворове и градини, ресторанти и кафета, различни видове административни и офис – сгради, освен за екстериорна облицовка, варовика често се прилага за облицовки в интериора.

При озеленяване на една градина, двор, вила или къща сред най-важните части е безспорно тревната площ. Нейното изграждане е въпрос, който се задава най-често към специалистите – градинари, озеленители и ландшафтни архитекти.

Когато сме решили да си направим сами затревяване на двора, първото нещо, за което трябва да помислим е предназначението на зелената ни площ. За какво ще я използваме, дали тревата ще бъде интензивно натоварена или ще бъде единствено с декоративна цел.

Следващата стъпка е да преценим какви са екологичните условия на нашата градина. Дали дворът ни е огрян целодневно от слънчева светлина или е частично и изцяло засенчен. От тези два важни въпроса зависи избора на специализирани тревни смески, които трябва да използваме за затревяването.

Глухарчето е едно многогодишно тревисто растение, спадащо към семейство Лактукови. Растението е много разпространено в цяла Европа, а в България се среща изключително много, навсякъде из страната, по ливади,градини, дворове, паркове, покрай улици и булеварди. Рядко се цени и използва за озеленяване и затревяване на дворове и градини, поради по-ниската си декоративна стойност като тревен заместител, спрямо специализираната тревна смеска или тревния чим.

На външен вид растението е много известно, в основата си образува розетка от издължени обратнояйцевидни листа, насечени по края и леко заострени на върха. От листата излиза тънко, кухо, цилиндрично стъбълце, което завършва на върха с единичен цвят.

Цветът е с жълта багра и е тип кошничка. Цялото растение достига височина около 30 сантиметра.

Троскотът е едно многогодишно тревисто растения от семейство Житни. Това е изключително често срещан плевел в цялата страна, който се развива успешно до около 800 метра надморска височина, при всякакви условия.

За развитието на това растение, трудно някои може да изтъкне някаква причина или пречка, това е вид който може да се срещне, както на най-сухите почви, а дори и по морския пясък, който е лишен от всякакви хранителни вещества, също така и силно засолен, така троскотът се среща и развива перфектно и на заблатени места, покрай реките ни. Това го прави сериозен проблем при затревяване с тревен чим и различни видове тревни смески, които се използват за озеленяване на дворове и градини.

Троскотът е на всякъде във всяка една тревна площ, а борбата с него е изключително трудна. Той издържа много добре утъпкване, и почти не се забелязват наранявания по него дори и от животни, за това троскотът макар и рядко се използва и цени  за озеленяване на спортни терени в някои страни по света.

Каква почва се цени и трябва да използваме за зеленчуковите култури и какви са правилата за обработка на почва в градина?
За кратък период зеленчуковите култури могат да дадaт голяма продукция, стига да са разположени върху правилните почви.

Зеленчуците обичат дълбоките, рохкави, топли и оцедливи почви богати на хранителни вещества. Някой от тези почви са черноземите, карбонатните и други.

Тежките по механичен състав и бедни на хранителни вещества не са подходящи за отглеждането на зеленчуци. Ако все пак решите да се пробвате трябва да извършите множество мероприятия преди това. При почва за цветя цени ли се използването на изкуствени подобрители и как да употребяваме правилно?