Градина.net

Варовиковите скали са едни от най-често използваните в сферата на озеленяването и градинския дизайн. Поради причудливите си неправилни форми е сред доста предпочитаните строителни материали за изграждане на алпинеуми и скални цветни кътове. Често се използват големи скални маси от варовик, които се аранжират на централно място в градини и дворове като акценти и скални скулптори или в тях се засяват различни видове сортови семена на цветя за алпинеум.

Варовикът е бяла седиментна скала , която е съставена главно от калциев карбонат. По произход варовиците могат да бъдат хемогенни (това означава, че процесите на утаяване са получени по химичен път), могат да бъдат биогенни (означава, че са изградени главно от останки на организми и техни частици - черупки, скелетни частици), както могат да бъдат и кластични (това означава, че са съставени главно от преотложени едно върху друго частици от варовик).

Варовикът е една от най-широко използваните скали в строителството на сгради и съоръжения. Най-често приложение намира за облицовки на огради, облицовка на стени при озеленяване на къщи и вили, дворове и градини, ресторанти и кафета, различни видове административни и офис – сгради, освен за екстериорна облицовка, варовика често се прилага за облицовки в интериора.

Един от най-често използвания декоративен камък при озеленяване на двор и градина, който най-много се цени е гнайса. Често се използва за различни декорации в градината и двора, можем да го използваме за облицовка на стени, летни кухни, навеси в градини и дворове, облицовка на огради, пътеки и плочопътеки на тревна фуга (прави се чрез затревяване на фугите с тревен чим или тревна смеска), интериорни облицовки, често се използва за дизайн на ресторанти и къщи в старинен стил.

Като цяло гнайсът е доста срещан и широко разпространен като вид скала в България. Среща се най- често в Родопите,Рила, Пирин и Сакар.

Отнася се към метаморфните видове скали и има висока степен на регионален метаморфизъм (това означава, че в различните краища на страната, качества като цвят, структура, грапавост и други силно се различават). Тази му особеност на огромно разнообразие го прави много предпочитан за декоративни настилки в градини и представителни части. 

За декоративни цели гнайсът се предпочита от майсторите на ландшафтния дизайн при изграждане на различни видове скални градини. Често около него се засяват и сортови семена на цветя за алпинеум или различни видове декоративни ниски храсти и дървета.

Начините за затревяване на градини, паркове и други специфични терени чрез семена и смески се разделят на два вида: чрез сух посев и чрез най-модерния и ефикасен метод за затревяване със семена, който се нарича затревяване с хидропосев .

Затревяването чрез сух посев е най-староизвестният начин за затревяване на градини, паркове, стадиони в миналото и всекикъв тип терени.

При този тип затревяване е необходимо предварително да се определят факторите, които се вливат ежедневно на терена, като разположение, слънцегреене, плодородие.

След определянето на основните фактори, които е необходимо да се направи от специалист озеленител или ландшафтен архитект, се пристъпва към подбора на правилните видове тревни смеси и процедурите, необходими за подготовка на терена.

Преди да се пристъпи към затревяването, теренът трябва да се обработи, да се намали плежелната растителност, ако има това, премахване на други отпадъци или твърди частици, като камъни, след което теренът трябва да се изравни перфектно.

Затревяването чрез сух посев, се прави чрез кръстосано разхвърляне на тревната смес, като се спазва нормата на квадратен метър или на декър, според размера на площта, също така и нормата на тотене.

Глухарчето е едно многогодишно тревисто растение, спадащо към семейство Лактукови. Растението е много разпространено в цяла Европа, а в България се среща изключително много, навсякъде из страната, по ливади,градини, дворове, паркове, покрай улици и булеварди. Рядко се цени и използва за озеленяване и затревяване на дворове и градини, поради по-ниската си декоративна стойност като тревен заместител, спрямо специализираната тревна смеска или тревния чим.

На външен вид растението е много известно, в основата си образува розетка от издължени обратнояйцевидни листа, насечени по края и леко заострени на върха. От листата излиза тънко, кухо, цилиндрично стъбълце, което завършва на върха с единичен цвят.

Цветът е с жълта багра и е тип кошничка. Цялото растение достига височина около 30 сантиметра.

Едно от най-известните многогодишни тревисти растения от семейство Бобови (Fabaceae) е така наречената бяла детелина. Детелината е вид, който се среща почти във всяка зелена площ.

Тя е изключително издръжлива и заема бързо големи площи или големи петна от тревната площ, като се вкоренява благодарение на своите надземни, стелещи се коренища. Този вид понася много добре и утъпкване, използва се за пасища и служи за храна на преживните животни, като съдържа множество хранителни вещества и витамини.

Бялата детелина е светлолюбиво тревисто растение, понася засушавания, издържа при ниските температури и зимните условия. Развива се изключително добре на по-влажни месторастения, в паркове градини, тревни площи с интензивно поддържане. Тя е един от най-големите проблеми при затревяване с райграс, тревен чим и различни видове специализирани тревни смески, при изграждане и озеленяване на градини и дворове.

Троскотът е едно многогодишно тревисто растения от семейство Житни. Това е изключително често срещан плевел в цялата страна, който се развива успешно до около 800 метра надморска височина, при всякакви условия.

За развитието на това растение, трудно някои може да изтъкне някаква причина или пречка, това е вид който може да се срещне, както на най-сухите почви, а дори и по морския пясък, който е лишен от всякакви хранителни вещества, също така и силно засолен, така троскотът се среща и развива перфектно и на заблатени места, покрай реките ни. Това го прави сериозен проблем при затревяване с тревен чим и различни видове тревни смески, които се използват за озеленяване на дворове и градини.

Троскотът е на всякъде във всяка една тревна площ, а борбата с него е изключително трудна. Той издържа много добре утъпкване, и почти не се забелязват наранявания по него дори и от животни, за това троскотът макар и рядко се използва и цени  за озеленяване на спортни терени в някои страни по света.

Може ли и как да подобрим почвената реакция преди да започнем озеленяване на градина или дворове?
Трябва да се внимава при използването на минерални торове, защото в повечето случаи те променят почвената реакция и то в лоша посока. За да вкислите слабо киселата почва трябва да торите с големи количества амониев сулфат, калиев хлорид и обикновен суперфосфат.

Ако искаме да направим една почва силно алкална трябва да торим с натриева селитра, но трябва да се внимава, защото натрия измества калция от повърхностния слой и влошава неговата структура.

Най-подходящ минерален тор при всякаква реакция е амониевата селитра. Тя е най-подходяща, защото е физиологично неутрален тор. Почвите, които са богати на органични вещества и калций преодоляват сами резките изменения на реакцията си. Реакцията на почвата е от изключително значение при затревяване с тревен чим или специализирани тревни смески. Защото тревата е много чувствителна на силно вкисляване и силно неутрална реакция.

Каква почва се цени и трябва да използваме за зеленчуковите култури и какви са правилата за обработка на почва в градина?
За кратък период зеленчуковите култури могат да дадaт голяма продукция, стига да са разположени върху правилните почви.

Зеленчуците обичат дълбоките, рохкави, топли и оцедливи почви богати на хранителни вещества. Някой от тези почви са черноземите, карбонатните и други.

Тежките по механичен състав и бедни на хранителни вещества не са подходящи за отглеждането на зеленчуци. Ако все пак решите да се пробвате трябва да извършите множество мероприятия преди това. При почва за цветя цени ли се използването на изкуствени подобрители и как да употребяваме правилно?